ДДС или НЕ? Интересен въпрос за обсъждане, задаван от клиентите на Мирчев Акаунтинг.
Мария Мирчева,
Управител и Главен Счетоводител,
Мирчев Акаунтинг
ДДС е най-масовият и съответно най-обсъждан данък в България, и във всекидневната ни практика това е въпрос, който интересува изключително много клиентите ни.
Да изберем ли доброволна регистрация по ДДС или да изчакаме задължителната за облагаем оборот?
Какво представлява регистрацията по ДДС и какви са последиците свързани с нея?
Както в много други държави, така и у нас Законът за данък върху добавената стойност позволява на лицата, които не отговарят на условията за задължителна регистрация, да се регистрират доброволно въз основа на собствен избор. Това изкушава много собственици на фирми да се впуснат в такава регистрация, без да премислят ползите от тази постъпка. Нашата цел при разговора ни с тях, е да ги запознаем както с процедурата по ДДС регистрация , която отнема в най-добрия случай поне две седмици, така и с последиците от тази регистрация. И често в процеса на разговора с клиентите установяваме, че поради недостатъчна или грешна информация, у тях е създадена изкривена представа за ползите от една ДДС регистрация.
Регистрацията по ДДС е важна крачка, която внася съществени промени в организацията на бизнеса. Тези промени са свързани с нововъзникващи ангажименти на фирмата спрямо фиска. Най-общо можем да сведем ангажиментите до два:
- Касаещи фирмената документация и отчетност;
- Касаещи паричния поток на фирмата.
Документация и отчетност:
Данъкът върху добавената стойност е данъкът с най-висока ставка в България. Приходите от ДДС формират най-голямата част от данъчните постъпления в централния бюджет. Поради тази причина това е и най-контролираният данък от данъчните органи в страната.
Законът за ДДС поставя редица изисквания към регистрираните лица. Тези изисквания засягат най-напред документите излизащи от и влизащи в предприятията:
- ФАКТУРИ и ДДС Номера
Задължение на всички регистрирани лица, което възниква от датата на регистрация е да издават фактури за извършените от тях доставки като отделят размера на данъка от сумата на данъчната основа, върху която той е начислен.
Друго важно изискване е регистрираните лица да посочват във фактурите своя уникален ДДС номер, получен при ДДС регистрацията. Този номер съвпада с ЕИК/Булстат номера на фирмата, но с добавени инициали BG отпред. Това изискване трябва да се съблюдава с особено старание от компаниите, опериращи на територията на Европейския съюз. За да прилагат в бизнес отношенията помежду си нулева ставка на данъка, валидна за регистрирани по ДДС в ЕС фирми, търговците трябва да посочват своя европейски ДДС номер, който може и трябва да се проверява чрез линка за валидация на сайта на Европейската комисия : http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg
- ЕЖЕМЕСЕЧНО ДЕКЛАРИРАНЕ
Режимът на отчетност на ДДС в България е ежемесечен. Резултаът за ДДС се декларира до 14-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася. В редица европейски държави е въведена друга по-либерална периодичност на предаване на информация към органите по приходите, но в нашата страна ангажиментът е ежемесечен. Той е свързан с предаване в НАП на минимум от следните три документа: Дневник на извършените продажби, Дневник за извършените покупки и Справка – декларация с резултата за ДДС. Когато лицата имат доставки към компании с европейски ДДС номера и са приложили нулева ДДС ставка, те задължително представят в НАП и т.нар. VIES – декларация, в която изброяват тези свои доставки и ДДС номерата, към които са извършени.
В Дневника за продажбите фирмите декларират всички извършени продажби за месеца, в това число и продажбите си към физически лица, които не са документирани с фактура, а само с фискална бележка от фискално устройство.
В дневника на покупките фирмите посочват всички фактури за получени стоки и услуги.
Със справката – декларация лицата определят резултатът си за ДДС на базата на двата дневника за продажби и покупки.
Най-простичко казано резултатът по ДДС може да бъде:
ДДС за внасяне, когато извършените продажби от компанията превишават получените покупки и ДДС за възстановяване, когато получените покупки са повече от извършените продажби.
При резултат ДДС за внасяне, същият трябва да бъде внесен в НАП в срока за декларирането му, а именно до 14-то число на месеца за предходния. Например: до 14-ти декември трябва да бъде деклариран и платен резултат ДДС за внасяне за месец ноември.
При резултат ДДС за възстановяване процедурата по възстановяване на данъка обичайно е тримесечна. (Тук няма да разглеждаме случаите, в които фирмите могат да си възстановяват ДДС всеки месец.) Това означава, че фирмата трябва да приключи със сума за възстановаване и в края на третия месец, за да има основание да поиска ДДС да й бъде възстановен от бюджета. Без да се впускаме в сложни примери за обяснение на Тримесечната процедура по възстановяване на ДДС, които възникват в стопанския живот на компаниите, най-общо можем да я илюстрираме със следната примерна схема:
Ноември 18 – Резултат ДДС за възстановяване 1000,00 лева
Декември 18– Резултат ДДС за възстановяване 500,00 лева
Януари 19 – Резултат ДДС за внасяне 50,00 лева
Резултат с натрупване: ДДС за възстановаване в размер на 1450,00 лева
Сумата от 1450,00 лева е поискана от фирмата да й бъде възстановена от НАП.
За да бъде възстановен ДДС, фирмата преминава през проверка от данъчните органи за периода на Тримесечната процедура. Ако в хода на проверката НАП се убеди, че компанията е спазила изискванията на Закона за ДДС и Правилника за неговото приложение, ДДС бива възстановен по банков път.
Друга важна подробност е, че преди да бъде възстановен ДДС, от НАП проверяват, дали фирмата има изискуеми задължения към фиска – например за неплатени данъци и осигуровки по ведомостта за заплати на персонала. Ако фирмата има такива задължения, НАП прихващат тяхната сума от сумата на ДДС за възстановяване и възстановяват разликата, ако остане такава.
Когато говорим за Отчетност по ДДС, задължително трябва да подчертаем, че при неподаване на ежемесечните ДДС регистри в срок, санкциите са високи и започват от 500,00 лева при еднократно нарушение. Повторните нарушения се санкционират с по-големи глоби и могат да доведат до служебна ДДС дерегистрация на фирмата. Това важи дори за фирмите с така наречените нулеви ДДС – декларации. Тези фирми не упражняват същинска дейност, но трябва да подават ежемесечно нулева ДДС информация в НАП.
Паричен поток по ДДС:
Собствениците на фирми трябва да предвидят в своя бюджет след ДДС регистрацията задължително перо, което се нарича ДДС. И това важи с най-пълна сила за фирмите предлагащи услуги. Една значителна част от фирмите в България оперират в сферата на услугите – фризьори, архитекти, брокери, счетоводители и консултанти, охранителни дейности, сервизи, химическо чистене и т.н и т.н. Всички те поради естеството на бизнеса начисляват повече отколкото плащат ДДС. Техният бизнес се крепи преобладаващо на човешкия труд, в който няма ДДС за плащане и съответно за приспадане от извършените продажби. Това априори е свързано с ДДС за внасяне. Резултатите за ДДС на тези фирми са свързани с ежемесечно внасяне до 14-то число. Без да искат всички тези хора започват да организарат дейността си спрямо една мислена граница – 14то число. „Тази фактура в този отчетен месец ли ще влезе или в следващия?“ – един обичаен въпрос за управител на регистрирана по ДДС малка фирма.
Всички фирми трябва да правят подходящо и съобразено с дейността си и документооборота планиране на ДДС, но най-много трябва да планират фирмите, предлагащи услуги. Пазарът на услугите е пренаситен от компании. Ето защо неправилното планиране на такова съществено перо като ДДС , би могло да се окаже пагубно за търговците.
За заетите в производството и търговията ДДС също не е без значение. Те плащат ДДС при закупуване на материали за продукцията си и за стоки, необходими за зареждане и поддържане на наличности в търговските обекти. Често при тях резултатът за месеца е ДДС за възстановяване, вместо ДДС за внасяне, особено в първоначалния период на оборудване на цеховете и търговските обекти. За тях трябва да напомним, че процедурата по възстановяване не е шега работа – тя отнема минимум три календарни месеца и после поне още две работни седмици за проверка на фирмата от органите на НАП.
Ето защо обсъждайки с нашите клиенти, дали да се регистрират доброволно по ДДС или да изчакат момента, в който фирмата им подлежи на задължителна регистрация за оборот от облагаеми доставки, ние щателно ги информираме за всички аспекти на ДДС, като разглеждаме ефектът върху всеки отделен бизнес в краткосрочен и в малко по-дългосрочен план.
Ако имате допълнителни въпроси, за нас ще е удоволствие да ви помогнем в ориентирането, сред тази материя, и да вземем най-доброто решение за вашата компания.