Много често  срещана практика е разходи от личен характер на собственик или съдружник  на дружество, в повечето случаи същият е и управител,  да се разплащат през  карти, банкови сметки, или в брой,  за сметка на фирмата.

Това , което ясно следва да се разграничи, е   че фирмените средства, не са лични средства, и че личните покупки и разходи не следва да се осчетоводяват като фирмени  разходи.

Клиенти често ми дават  за пример как  в други страни от ЕС, хората плащат много лични разходи с фирмени карти и това не е  данъчен проблем.

Видно, налице е явно неразбиране на темата. Разбира се, решение винаги има, и то в нормативните рамки.  Предлагам ви няколко варианта как лични разходи да се отчитат счетоводно и данъчно в предприятието:

Вариант I:   Краткосрочен заем с начислена лихва.

Направените разплащания от фирмени сметки, или в брой, следва да се отчетат като разчет със  собственика/съдружник. Това вземане следва да се третира като краткосрочен заем (в рамките на финансовата година) и да се начислят във фирмата приходи от лихви. За да няма данъчни регулации, лихвеният процент трябва да е съобразен с пазарния лихвен процент . Към момента банките отпускат потребителски кредити в лева,  с годишен процент в порядъка от ГПР от 5,5 % до 8,35 %. Съветът ми е, да се обърнете към обслужващата  Ви банка, със запитване за пазарен лихвен процент по потребителски кредит. Наличието на  оферта е предимство и доказателство при данъчна проверка, че  сте отчели актуалните  пазарни лихвени нива.

Пример:  Собственикът е направил лични разходи в размер на 2000,00 лева за месец Януари,

1000,00 лева за м. Април и 1500,00 лева за  м. Ноември. – общо 4500,00 лева главница.

Приемаме годишен лихвен процент от 6 %. Изчисляваме дължима лихва към 31 Декември:

  • За сумите от м. Януари – дните в заем до 31 Декември са 334.
    • 2000,00/365*334 дни*6 % = 109,81 лева – дължими лихви.
  • За Сумите от м. Април – дните в заем до 31 Декември са 245.
    • 1000,00/365*245 дни * 6 % = 40,27 лева – дължими лихви.
  • За Сумите от м. Ноември – дните в заем до 31 Декември са
    • 1500,00/365*31 дни * 6 % = 7.64 лева.
  • Общият размер на начислените като приход на фирмата лихви са в размер на 73 лева.

Собственикът дължи на дружеството обща сума в размер на 4 657,73 лева.

Сумата би могла да се изплати обратно към  фирмата в брой, или по банков път. При обща сума над  10 000,00 лева, следва да се вземат предвид нормите на Закона за ограничение на плащанията в брой, и дължимите суми, задължително  да се преведат по банков път.

Важно е собственикът да може да докаже произход на средствата с които се е разплатил с фирмата.

Вариант II.  Изплащане на дивидент.

Ако фирмата има неразпределени печалби от минали години,  след  Решение на Собственика/Протокол от Общо събрание, частично, или цялата, може да се разпредели като дивидент, след облагане с данък от  5 %.  Допустимо е сумата на дължимия дивидент да се прихване със сумата на дължимите към дружеството заемни, или текущи разчетни средства, дори когато общият им размер надвишава стойност от  10 000,00 лева. Прихващането може да се оформи както  при разпределяне на печалбата, така и отделно с Протокол.

Вариант III. Прихващане на заплата с  лични разходи/плащания.

Ако има начислено и дължимо възнаграждение като управител, или работещ собственик (личен труд), можете да извършите прихващане на вземанията с дължимата заплата на месечна база.  Важно е това прихващане да бъде документално оформена под формата на вътрешна заповед.

Вариант IV. Отчитане на скрито разпределение на печалбата.

Всеки собственик създава и развива бизнеса си,  с ясната цел да реализира печалба, която да усвои. Разпределението на печалба е възможно, след края на финансовата година в която е възникнала. Цялата годишна печалбата, след данъчни преобразувания,  се облага с корпоративен данък от 10 %. Едва тогава може да се вземе  Решение от собственика/съдружниците печалбата, или част/части от нея,  да се изплатят  към него/тях под формата на дивидент. Сумата на разпределената печалба се облага с данък от 5 %, който се декларира и дължи до края на месеца следващ тримесечието на вземане на Решение/я.

Реално, много често,  собственикът/съдружникът  усвоява печалбата на фирмата текущо през годината чрез разплащания с фирмени ликвидни средство – банкови преводи, картови плащания, или в брой. Определението за  скрито разпределение на печалбата е, че това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите;

Сумите представляващи скрито разпределение на печалбата следва да се отчетат като други разходи, аналитична подсметка –  скрито разпределение на печалбата, като се кредитират съответната сметка за разчети със собственика. Данък дивидент по реда на чл 38 ал.1 от ЗДДФЛ от 5 %, се начислява върху брутната сума и е за сметка на предприятието.  Счетоводно отчетените като разходи скрито разпределение на печалбата, както и дължимият 5% окончателен данък (когато разпределението е в полза на физически лица), на основание чл. 26, т. 11 ЗКПО, няма да бъдат признати като данъчни разходи за целите на определяне на данъчния финансов резултат.

Пример: Направените лични разплащания са в размер на 10 000,00 лева. Сумата на дивидента е 5 %  върху тях, или 500,00 лева. Отчита се разход от 10 000,00 лева като се намаляват вземанията от собственика. Отчита се разход за начисления дивидент срещу сметка за разчети с НАП. С общата сума от 10 500,00 лева се увеличава счетоводния финансов резултат.  Дължимият дивидент се декларира в част IV  ред 2, в  декларацията по член 55 ал. 1 от ЗДДФЛ/чл.201 ал.1 от ЗКПО на всяко тримесечие.

Изключително важно е, да декларирате сумата представляваща скрито разпределение на печалбата и в Годишната данъчна декларация на предприятието по чл. 92 от ЗКПО в част VII. Ако не направите това деклариране, то подлежите на санкция в размер на 20 % от стойността на скритото разпределение на печалбата съгласно член 267 ал.1 от ЗКПО.

Моята лична позиция по темата е, че ако дружеството реализира печалба в края на годината, тя следва да се разпредели под формата на дивидент и да погаси разчетите със собственика.

Също така, не виждам и проблем  в това, да  се декларира скрито разпределение на печалбата и да се внесе данък дивидент за сметка на фирмата.

Да разгледаме данъчният ефект  в двата случая:

Пример:  В края на годината  счетоводна и данъчна  печалба е  10 000,00 лева, дължимият корпоративен данък е 1 000,00 лева. Сумата на дивидента е 5 %  върху 9 000,00 лева  – 450,00 лева. Общата данъчна тежест е 1 450,00 лева. Следва да не се забравя, че разчетите със собственика, следва да се обложат с пазарна годишна лихва и да се отчете приход в дружеството.

При скрито разпределение на печалбата, ако личните разходи са 10 000,00 лева, и данък дивидент е  500,00 лева, то счетоводната загуба е 500,00 лева. След данъчна регулация, данъчната печалба е 10 000,00 лева и дължим корпоративен данък 1000,00 лева. Данъчната тежест за фирмата е 1 500,00 лева(500.00 лева данък дивидент и 1000,00 лева данък печалба).

Настоящата статия няма претенции да е изцяло изчерпателна по темата. Нейната цел е да внесе малко повече яснота за собствениците на фирми и да ги предразположи да бъдат коректни към бюджета, както и ясно да знаят последиците при текущо лично ползване на фирмени ликвидни средства.

Повече за това, как собствениците на компании могат да се осигуряват, чрез своите дружества можете да прочетете тук.

Мирослав Мирчев,

Управител и Главен Счетоводител,

Мирчев Акаунтинг