Често се случва да организираме работни срещи с настоящи и потенциални клиенти, или доставчици, да потърсим нови партньори. При тези срещи плащаме разходи за храна, напитки, кетъринг, подаръци.  Всичко това правим в рамките на дейността си, като се стремим към укрепване на успешни партньорства и развитие на бизнеса си.

В други случаи събираме екипа  си на коледен обяд  или вечеря, купуваме торта за рождения ден на фирмата,  организираме пътувания и екскурзии за служителите си , известни като тийм билдинг, предлагаме кафе и  лакомства за клиентите в офиса …

Тези и подобни разходи попадат в дефиницията, дадена от закона „Стоки и услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели”  (виж Правилник за прилагане на ЗДДС чл.62 ал.1) :

 

Разходи с представителни или развлекателни цели са:
  • посрещане, престой и изпращане на гости и делегации;
  • нощувки;
  • консумация на храна и напитки;
  • организиране на делови срещи;
  • тържества, развлекателни мероприятия;
  • екскурзии.

Нека обърнем внимание : Разходите по организиране на симпозиум, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност не са представителни разходи (чл. 62, ал. 2), а необходимо присъщи разходи за фирмата.

Важно да отбележим, че начислени представителни разходи, които не могат да се обвържат  с дейността на дружеството и не водят до сегашни или бъдещи ползи във фирмата,  не се признават за данъчни цели. Като пример за такива разходи можем да посочим:  екскурзии и вечери, които не могат да се обвържат с партньори и служители, лични тържества на съдружниците,  подаръци за съпругата на собственика и т.н. ..

Данъчно облагане:
  • Съгласно Закона за данък върху добавената стойност- ЗДДС: Законът не допуска да се приспадне ДДС  при начисляване на подобни покупки в дружеството ( виж чл.70 ал.1 т.3 от ЗДДС) – тоест, ако един разход бъде определен като представителен/развлекателен, то  не е налице правото да приспаднете ДДС, въпреки надлежно издадената на фирмата фактура.

 

В този случай вашият счетоводител ще осчетоводи като представителен разход стойността на вечерята, заедно с начисления ДДС. Или ако имате вечеря за 100,00 лева и начислен ДДС от 20,00 лева, няма да внесете с 20,00 лева по-малко ДДС, а цялата сума от 120,00 лева ще бъде разход за фирмата.

 

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане – ЗКПО: За да бъде признат подобен вид разход за данъчни цели,  той трябва освен да е свързан с дейността на предприятието, да е и документално обоснован. Корпоративният закон позволява да документирате подобен разход, без да изисква задължително  издаване на фактура (чл. 10, ал. 6 от ЗКПО). Достатъчно е да представите в счетоводството си  касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Корпоративният закон предвижда разходите, осчетоводени за представителни цели да се облагат с данък от 10%. Този данък е окончателен и  различен от данъка върху печалбата чл. 204, ал. 1, т. 1.

Пример:  Платена е вечеря за 120,00 лева с ДДС. За да бъде признат разхода за данъчни цели , вие следва да начислите 12,00 лева данък върху този разход.

Сумата на данъка, също се признава за данъчни цели (виж чл.206 ал.1). Така разходът за представителни цели ведно с дължимия данък става общо  132,00 лева. Данъкът от 12,00 лв ще внесете еднократно едва до 31 Март на следващата календарна година, като той се декларира  в  годишната данъчна декларация на фирмата по чл. 92 от ЗКПО – част VIII Данък върху разходите . Но в същото време ще намалите печалбата си с още 12,00 лева разход и съответно ще внесете по-малко корпоративен данък.

 

Тук, настъпва моментът, в който управителите на  фирмите  решават, че няма да плащат данък върху разходите за представителни цели и съответно не желаят да  осчетоводяват представителните разходи във фирмата, а ако плащането  е с фирмена карта и разходът няма как да се „скрие“, класират транзакцията  като като разчет  със собственика, или като разход без документ (разходи, които не са документално обосновани). Разходите без документ не се признават за данъчни цели и подлежат на данъчна регулация – виж чл.26 т.2 от ЗКПО. С други думи с тях увеличаваме счетоводната си печалба и плащаме данък върху тях.

Защо се стига до този момент на неразбиране и на негативна реакция? Защото хората не разбират, че чрез представителните разходи постигат данъчна икономия, която се насърчава от разпоредбите на самия закон.

Нека разгледаме следните   примери, с които ще обосновем, че осчетоводяването на представителните разходи и съответно облагането  им с  данък върху разходите е по – изгодно  за дружеството и собствениците, отколкото ако не ги осчетоводим.

Пример I: 

За финансовата година фирмата има:

  • Реализирани приходи от   90 000,00  лева
  • Общ размер разходите от 70 000,00  лева
  • Счетоводната печалба е 20 000,00 лева преди данъчно преобразуване
  • Данъчната печалба е 20 000,00лева и дължимият корпоративен данък ев размер на  

2 000,00 лева

  • Във фирмата са извършени разходи за представителни цели в размер на 2000,00 лв, които въобще не са осчетоводени, а са изхвърлени в коша за боклук, защото управителят не желае да плаща данък върху разхода. Същите са платени в брой от фирмената каса. Тук възникват два проблема: Първият е свързан с касовата наличност, която няма да отговаря на истинската и вторият е с остатъчната печалба след облагане, която също ще е нереално завишена с 2 000,00 лева.

Какво следва – от печалбата след облагане с корпоративен данък – 18 000,00 лева фирмата ще разпредели дивидент на съдружниците като удържи данък в размер на 5 %.  Това прави 900,00 лева. Или общата сума, платена за данъци е 2900,00 лева.

Пример II:
  • Приходи 90 000,00 лева
  • Разходи 70 000,00 лева, и още 2 000,00 лева за представителни/развлекателни цели
    • Ръководството решава да обложи сумата от 2 000,00 лева с данък по реда на чл.204 ал.1 в размер на 200,00 лева и тези разходи да бъдат осчетоводени
    • Общата сума на разходите вече е 72 200,00 лева
  • Счетоводната печалба е 17  800,00 лева като дължимият корпоративен данък е 10 % или 1 780,00 лева
  • Остатъчната печалба е 17 800,00 – 1 780,00 = 16 020,00. Данъкът върху дивидента е 5% или 801,00 лева. Или сумата от всички данъци, които ще бъдат платени е 2 781,00 лева.

Нямаме проблем с касовата наличност, нямаме проблем и с остатъчната печалба, която ще разпределим на собствениците.

Пример III:
  • Приходи 90 000,00 лева
  • Разходи 70 000,00 лева и още 2000,00 лева за представителни цели, които управителят не желае да показва, заради данъка върху разходите, но които разходи са извършени с фирмената карта и се виждат в банковите извлечения
  • По желание на управителя разходът от 2 000,00 лева не е непризнат за данъчни цели, представя се като документално необоснован и като увеличение (чл.26 т.2) в годишната данъчна декларация.
  • Счетоводната печалба е 18 000,00 лева. Данъчната печалба е

18 000,00 + 2000,00 = 20 000,00 лева, увеличава се със сумата на представителните разходи. Дължимият корпоративен данък възлиза на 2 000,00 лева. Остатъчната печалба за разпределение на собствениците е 18 000,00 – 2 000,00 лева = 16 000,00  и дължимият данък върху дивидента е 800,00 лева. Общата данъчна тежест възлиза на

2 800,00 лева.

 

От представените примери ясно се вижда, че най-малко данък се плаща в Пример II

– 2 781,00 лева.

И сега моля  замислете се , когато  следващия път счетоводителят Ви плахо каже, че дължите данък върху разходите за представителни цели.

Бихме ви посъветвали да му отговорите  : „ОСЧЕТОВОДЯВАЙ!”

 

Мария Мирчева,

Мирослав Мирчев