Настоящата разработка, се базира пряко на случай от Нашата практика.

Наш клиент (юридическо лице), наема апартамент от физическо лице, което има български ЕГН и български документ за самоличност, представлявано от пълномощник. На пръв поглед случая изглежда  рутинен и по позната ни схема, а именно – при всяко месечно плащане да удържаме данък след приспадане на  10 % нормативно признати разходи, след което  да го декларираме на тримесечие и внасяме към данъчната служба по адрес на регистрация на клиента ни. Разбира се за последното тримесечие, Наемодателят може да декларира дали желае данъка  да му бъде удържан.

В последствие се установява, че Наемодателят е местно данъчно задължено лице на държава извън ЕС – Израел и съответно чуждестранно физическо лице в България.

Поставен ни бе въпроса: Как следва да се облагат доходите от наем в този случай ?!

Два са основните нормативни акта, които следва да се вземат в предвид:

  • Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Израел за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите – СИДДО;
  • Законът за данък върху доходите на физическите лица – ЗДДФЛ;
  • Съгласно СИДДО, в член 6 – Доходи от недвижимо имущество  е  формулирано, че:
    • Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава (Израел) от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данъци в тази друга държава (България).
    • Видно е, че СИДДО,  не изключва облагането на тези доходи с  данък в България!
    • В СИДДО (член 22) е допълнено и :
      • Когато местно лице на Израел (Наемодателят) получава доход, който в съответствие с разпоредбите на тази спогодба може да се облага с данък в България, Израел ще допусне приспадане от данъка върху дохода на това местно лице на сума, равна на данъка, платен в България. Това приспадане обаче не може да надхвърля размера на данъка, изчислен, преди да е извършено приспадането, който се отнася за дохода, получен от България.
      • Или обобщено : тази норма определя облагането със ставка от 10 % данък в България, като платената сума може да се приспадне от дължимите данъци за този доход в Израел, където данъчната ставка е 25 %.
  • Съгласно ЗДДФЛ, съществуват две хипотези:
  • Когато Наемателят е фирма, както в случая с нашия клиент;
  • Когато Наемателят е физическо лице.
Когато Наемателят на имота  е фирма.

Когато фирма изплаща доход на чуждестранно физическо лице, е важно да знаем, че от дохода не се приспадат 10 на сто нормативно признати разходи, т.е. данъкът се начислявава върху брутната сума на наема (За справка чл.37 ал.1 т.4, чл.37 ал.2 и чл.46 ал.1 от ЗДДФЛ.)

Пример: При договорена  наемна цена от 600,00 лева, дължимият данък е в размер на 60,00 лева.

  • Фирмата следва да удържа данъка от  всяко плащане, като го декларира на всяко календарно тримесечие с декларация по член 55, ал. 1 от ЗДДФЛ пред Териториалната дирекция на Националната Агенция по приходите (ТД на НАП).  Удържаният данък се  внася за  всяко календарно тримесечие, включително и за последното тримесечие на годината, под ЕИК на фирмата и  по  банковата сметка  на ТД на НАП  от адресната  регистрация на юридическото лице.
  • Интересно е да отбележим, че в случая Фирмата не следва да издава Служебна бележка по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, на Наемодателя за удържания данък!
  • След края на всяка календарна  година, в срок до  края на месец Февруари, фирмата подава в ТД на  НАП, справка по член 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която  посочва данни за получателя на дохода (Наемодателя), брутната сума на годишния доход (с код 804), както и сумата на удържания данък.
  • За да бъде приспадната сумата на платения в България данък и в Израел, Наемодателят, или упълномощено от него лице, следва да заяви пред НАП, че желае да му бъде издадено Удостоверение по чл. 58 от ЗДДФЛ.

 

Когато Наемателят на имота е физическо лице.
  • В тази хипотеза, Наемодателят също не се освобождава от данъчно облагане в страната.  Неговото  задължение е  тримесечно да  декларира  и внася данъка, като при изчислението му, отново се облага брутната сума на дохода (няма право да се приспадат 10 на сто нормативно признати разходи).
  • Декларацията по член 55, ал.1 от ЗДДФЛ се подава в централен офис на НАП, когато лицето няма адресна регистрация в страната  (за София ТД на НАП – офис Център)  или  по адрес на упълномощеното лице, когато има такова.
  • Данъкът следва да се внесе по сметката на данъчната служба пред която е деклариран.
  • Съответно, за да се избегне двойното данъчно облагане в Израел, Наемодателят следва да заяви и получи   Удостоверение по чл. 58 от ЗДДФЛ.

Допълнително, обърнахме внимание, че следва да се съблюдава  и Закона за данък върху добавената стойност – ЗДДС, в частта му за формиране на облагаем оборот и задължителна регистрация, когато  общата сума на  всички доходи за период от 12 месеца надвишават прага от 50 000,00 лева.  Ако тази сума е надвишена, се подава в определените срокове заявление за задължителна регистрация по ЗДДС.

Регистрацията по ЗДДС, не променя размера на дължимия данък върху доходите, защото ДДС е косвен данък и като такъв, следва да се изключи от облагаемата данъчна основа.  Пример: При наемна сума от 720,00 лева (600.00 лева данъчна основа и 120.00 лева ДДС) дължимият данък върху доходите е 60,00 лева.

 

В обобщение на горното, можем да изложим следните заключения:
  • СИДДО не освобождава доходите от наем на недвижимо имущество от данъчно облагане в България!
  • Дори Наемателят да е физическо лице, Наемодателят, има задължението да декларира и внася данъка на всяко календарно тримесечие в българската данъчна администрация.
  • За платеният в България данък, се иска издаването удостоверение по член 58 от ЗДДФЛ от българските данъчни власти, което се следва да се представи пред израелските власти и да се приложи СИДДО.

 

Надяваме се настоящата разработка да е допринесла за правилното  разбиране на процеса на данъчно облагане в България на доходите  на чуждестранно физическо лице – установено извън ЕС.

Мирослав Мирчев,
Управител и Главен Счетоводител,

Мирчев Акаунтинг