Упражняващите свободна професия преди да стартират дейност обичайно застават пред дилема : да работят през еднолично дружество (ЕООД) или да работят като лице, упражняващо свободна професия.

Тази статия има за цел да даде данъчни насоки на колебаещите се при вземането на решение.

Нека уточним първо, че лицата упражняващи свободна професия са: адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, консултанти, експерт-счетоводители, одитори, лицензирани оценители, медицински специалисти, преводачи, инженери, архитекти, дейци на културата, изкуството и образованието, застрахователни агенти и други.

За всички тях  трябва да са изпълнени кумулативно следните условия:

• Да осъществяват професионална дейност за собствена сметка;
• Да не са регистрирани като еднолични търговци;
• Да са самоосигуряващи се лица съгласно Кодекса за социално осигуряване.

Дейност чрез ЕООД /Еднолично дружество с ограничена отговорност/

В тази хипотеза лицето, упражняващо свободна професия избира да учреди свое дружество, в което е управител и единствен съдружник (ЕООД). Като собственик на фирма, през която се извършва дейност, лицето трябва да се регистрира като самоосигуряващо се лице в НАП /Национална агенция по приходите/ в седемдневен срок от започване на дейността.

При регистрацията в НАП лицето заявява избора си за кои осигурителни рискове ще се осигурява – за всички или само за старост. Разликата между двете опции е, че  при осигуряване за всички рискове, самоосигуряващите се лица внасят по-висока осигуровка с 3,5% спрямо другата, но това пък им дава право да получават обезщетения за дни в болнични.

В качеството си на самоосигуряващо лице, собственикът на фирмата трябва да избере , какъв ще бъде месечният осигурителен доход, върху който ще плаща осигурителни вноски. За 2021 година минималният осигурителен доход е 650,00 лева, а максималният е 3000,00 лева. Осигурителните вноски се плащат ежемесечно до 25то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Те се  декларират през Булстата на фирмата, откъдето в НАП се подава  декларация 1 с данни за осигуряването под ЕГН-то на самоосигуряващото се лице.

Когато работи през фирмата си, лицето реализира приходи и извършва разходи на нейно име. Респективно всички приходни и разходни документи се издават и се получават на нейно име. Приема се, че собственикът и фирмата са две различни лица, като собственикът извършва дейност чрез фирмата.

В зависимост от дейността признатите разходи във фирмата са от различно естество, например : за канцеларски материали, за офис консумативи, доставка на ел.енергия, топлинна енергия, наем, разходи за услуги от подизпълнители, разходи за счетоводител, разходи за заплати и осигуровки на нает персонал, разходи за амортизации на фирмени активи, разходи за командировки и други.

Какви данъци плаща фирмата (ЕООД)?

Корпоративен данък, който е 10% върху облагаемата печалба – това в общия случай е разликата между приходите и разходите на фирмата . Той се плаща веднъж годишно до 30ти юни на следващата година, когато приходите на фирмата не надвишават 300 000,00 лева в годишен аспект. Ако приходите надвишат 300 000,00 лева, то през следващата финансова година, фирмата ще дължи авансово корпоративен данък на всяко тримесечие.

Пример за определяне на корпоративен данък на фирма: Ако приходите на фирмата са 30 000,00 лева, разходите са 20 000,00 лева, облагаемата печалба ще е 10 000,00 лева и дължимият данък ще е 1 000,00 лева.

Данък дивидент, който е 5% върху вече обложената с корпоративен данък фирмена печалба. Той се удържа и плаща, когато собственикът на фирмата иска да получи доход за участието си в дружеството и вземе решение за разпределяне на дивидент. Ако използваме горния пример с печалба от 10 000,00 лева и данък печалба от 1 000,00 лева, данък дивидент ще се дължи върху 9 000,00 лева или това прави 450,00 лева. Данъкът върху дивидента се декларира от фирмата с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ/Закон за данъците върху доходите на физическите лица/ и се внася на тримесечие в НАП до края на месеца, следващ тримесечието.

Собственикът плаща осигурителни вноски върху избран осигурителен доход ежемесечно или авансово за цялата година при определени условия.

Осигурителни вноски се дължат за пенсия и за здравно осигуряване. Лицата, родени след 60-та година имат вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване във фонд, а лицата родени преди 60-та година за сметка на тази осигуровка имат по-висока вноска за пенсия.

Или като заключение: общата осигурителна тежест   за лицата, избрали да се осигуряват само за риска старост е 27,8%, а 31,30% е за лицата, осигурени за всички рискове. Когато собственикът на фирмата прецени да получава възнаграждение за положения личен труд във фирмата, тогава освен осигуровките дължи и данък върху дохода върху възнаграждението, след като се приспаднат осигурителните вноски.

Край на Част Първа.

Мария Мирчева,
Управител и Главен Счетоводител,
Мирчев Акаунтинг